От Рамбо и Джеймс Бонд до Бързи и яростни 10 - каскадьорът Илко Илиев е повелителят на гравитацията
Илко Илиев е спортист, парашутист и каскадьор в едни от най-големите международни кинопродукции, сред които безспорно се открояват имена на блокбъстъри като " Рамбо: Последна кръв ", " Смъртта може да изчака " и " Бързи и гневни 10 ". Но Илко скача самоуверено и от покриви на здания, от скали, кули и всякакви високи места, където повечето от нас не бихме застанали даже и единствено за момент, с цел да погледнем надолу.
В края на предходната година отново влезе в новините със скока си от покрива на панелна постройка в София. И въпреки доста хора да разказват дейностите му като прекомерно рисковани, безразсъдни, че даже и безумни, той смята, че зад всеки един сходен скок би трябвало да се огледа надалеч оттатък.
" Всичко, което върша, е най-много плод на години подготовка, опит, триумфи, неуспехи, терзания, размисли, меланхолия даже, а не просто някакъв тип " полуда " ", безапелационен е Илко, който има над 600 скока с парашут зад тила си.
Но и освен - каскадьорът смята, че е мъчно да опознаем който и да било единствено от нещата, което четем за него, без да се срещнем персонално. Макар че и тогава не всеки път е лесна задача, тъй като опознаването на характера и личността става с времето, което прекарваме с притежателя им.
Именно по тази причина счита обществената си личност за обособен човек. Някакъв тип фиктивен персонаж, защото, по един или различен метод, той е куриран.
Искрата по рисковите прекарвания в Илко се разпалва в сърцето му от невръстно дете. Свободното придвижване в пространството постоянно го е привличало - още от времето, когато гледа анимационни филми като " Костенурките нинджа ", " Екшънмен " и " Спайдърмен ". И несъмнено, включително влизат салта, бойни изкуства и всевъзможен фрийстайл.
" Не съм сигурен дали е имало преломен миг, само че откогато се помня, фантазията постоянно е била една - полет, независимост. Още на пет-шестгодишна възраст смятах, че всеки копнее за това; че да летиш е един тип универсалната номер едно фантазия. "
Първата българка, слязла на 50 метра под водата на един мирис
Силвия Рашкова за провокациите на дълбочинното гмуркане и за преподаването в Seanomad Freediving School
А с годините, опитът и всички рискови действия, които практикува, го водят на такива неповторими места с невероятни гледки и прелестни хора, че просто не може да спре. Признава, че е нещо като привързаност или даже някакъв тип Стокхолмски синдром.
" Този метод може би ме държи пленник, тъй като не познавам друго и ме е боязън от света без него. Това е моето си бягство от действителността. "
За най-великия каскадьор, който познава, Илко дефинира. Той е и измежду имената на хората, на които откровено се възхищава и употребява като мотивация. А в случай че някой се интересува от рискови персони с забавно наличие в обществените мрежи, Илко препоръчва наложително да следваме,,,,, и.
Макар да не може да си показа, че би се занимавал с нещо друго от рискови спортове, признава, че постоянно е имал интерес към мореплаването. Затова и би му се посветил на драго сърце - може би в един различен живот. Но в този всекидневието на Илко е обвързвано със скокове и каскади.
Програмата му зависи главно от уговорките. Февруари да вземем за пример Илко прекарва в работа в Лондон, където довършва фотоси за филм, който не са съумели да приключат миналата година поради стачката на кино дейците.
Тогава Илко става всеки ден в 6:30 ч., тренира в 6:45 до 7:45 ч. и закусва на бързо. В 8 ч. стартира работа, която завършва в сред 17 и 18 ч. Следва трениране на гребната машина или спаринг с някого - в случай че остане след работа. Към 20:30 ч. се прибира, " цъка на компа ", къпе се и към 22 ч. заспива.
През март месец Илко съумява да се прибере за 20 дни в България, където програмата е напълно друга. Една седмица минава в фотоси за филм, а през останалото време съумява да осъществи няколко планувани задачи, свързани с парашути и хвърчене за YouTube канала му. В края на март стартира фотоси във Франция, където ще бъде през април и май.
Ясен Иванов, който сътвори райска градина на час от София
Пролетта е идеалното време да я посетим
От първата ви каскада до присъединяване ви във филми като " Рамбо: Последна кръв ", " Смъртта може да изчака " и " Бързи и гневни 10 " - какво се промени за тези години?
Животът ми. Последните години извозвам 90% от годината отвън България.
Кое е достижението, с което най-вече се гордеете?
Нищо не мога да кажа. Синдромът на самозванеца (усещане за малоценност, което доста хора изпитват, даже когато са сполучливи в своята област) ме тресе крепко.
Кой е обичаният ви филм с ваше присъединяване?
Може би " Смъртта може да чака " от поредицата за Джеймс Бонд. Иначе няма филм, на който да не съм се забавлявал, без значение от самия филм. За мен най-важното е да съм измежду хора, с които се забавляваме и си вършим работата на топ равнище.
В последна сметка работим в киното, в случай че тази специалност не е занимателна, не знам коя би била. Едновременно с това работата е отговора и рискована, тъй че няма място за неточности.
А какво следва в този момент?
В авантюристичен аспект имам много хрумвания. Тази година е относително разграфена, част от идната също, само че нещата непрекъснато се трансформират. За тази концепциите ми са свързани най-много с парашутизъм в разнообразно естество - ниски скокове, високи скокове, костюми.
В работен проект (който за мен е не по-малко трогателен от приключенския) желая да довършим плана, по който работихме цялата предходна година и да стартираме идващия. За страдание не мога да кажа нито кой е предходният, нито кой ще е идващият. Не че изстрелваме ракети, само че не можем да приказваме обществено за филмите, които снимаме, до момента в който не излязат.
Българката, която е измежду най-популярните кайтбордистки в света
Елена Димитрова за най-големите ѝ достижения в кайтсърфа, за обичаните дестинации и за живота в Занзибар
Накрая, какво тогава е адреналинът за вас?
Адреналин или изследовател на адреналин са етикети, които се лепват на хора като мен. А това е надалеч от истината. Никога не съм гонил адреналинът. Той не е нещо, което ме влече. Влече ме полетът, придвижването. Това е.
В края на предходната година отново влезе в новините със скока си от покрива на панелна постройка в София. И въпреки доста хора да разказват дейностите му като прекомерно рисковани, безразсъдни, че даже и безумни, той смята, че зад всеки един сходен скок би трябвало да се огледа надалеч оттатък.
" Всичко, което върша, е най-много плод на години подготовка, опит, триумфи, неуспехи, терзания, размисли, меланхолия даже, а не просто някакъв тип " полуда " ", безапелационен е Илко, който има над 600 скока с парашут зад тила си.
Но и освен - каскадьорът смята, че е мъчно да опознаем който и да било единствено от нещата, което четем за него, без да се срещнем персонално. Макар че и тогава не всеки път е лесна задача, тъй като опознаването на характера и личността става с времето, което прекарваме с притежателя им.
Именно по тази причина счита обществената си личност за обособен човек. Някакъв тип фиктивен персонаж, защото, по един или различен метод, той е куриран.
Искрата по рисковите прекарвания в Илко се разпалва в сърцето му от невръстно дете. Свободното придвижване в пространството постоянно го е привличало - още от времето, когато гледа анимационни филми като " Костенурките нинджа ", " Екшънмен " и " Спайдърмен ". И несъмнено, включително влизат салта, бойни изкуства и всевъзможен фрийстайл.
" Не съм сигурен дали е имало преломен миг, само че откогато се помня, фантазията постоянно е била една - полет, независимост. Още на пет-шестгодишна възраст смятах, че всеки копнее за това; че да летиш е един тип универсалната номер едно фантазия. "
Първата българка, слязла на 50 метра под водата на един мирис
Силвия Рашкова за провокациите на дълбочинното гмуркане и за преподаването в Seanomad Freediving School
А с годините, опитът и всички рискови действия, които практикува, го водят на такива неповторими места с невероятни гледки и прелестни хора, че просто не може да спре. Признава, че е нещо като привързаност или даже някакъв тип Стокхолмски синдром.
" Този метод може би ме държи пленник, тъй като не познавам друго и ме е боязън от света без него. Това е моето си бягство от действителността. "
За най-великия каскадьор, който познава, Илко дефинира. Той е и измежду имената на хората, на които откровено се възхищава и употребява като мотивация. А в случай че някой се интересува от рискови персони с забавно наличие в обществените мрежи, Илко препоръчва наложително да следваме,,,,, и.
Макар да не може да си показа, че би се занимавал с нещо друго от рискови спортове, признава, че постоянно е имал интерес към мореплаването. Затова и би му се посветил на драго сърце - може би в един различен живот. Но в този всекидневието на Илко е обвързвано със скокове и каскади.
Програмата му зависи главно от уговорките. Февруари да вземем за пример Илко прекарва в работа в Лондон, където довършва фотоси за филм, който не са съумели да приключат миналата година поради стачката на кино дейците.
Тогава Илко става всеки ден в 6:30 ч., тренира в 6:45 до 7:45 ч. и закусва на бързо. В 8 ч. стартира работа, която завършва в сред 17 и 18 ч. Следва трениране на гребната машина или спаринг с някого - в случай че остане след работа. Към 20:30 ч. се прибира, " цъка на компа ", къпе се и към 22 ч. заспива.
През март месец Илко съумява да се прибере за 20 дни в България, където програмата е напълно друга. Една седмица минава в фотоси за филм, а през останалото време съумява да осъществи няколко планувани задачи, свързани с парашути и хвърчене за YouTube канала му. В края на март стартира фотоси във Франция, където ще бъде през април и май.
Ясен Иванов, който сътвори райска градина на час от София
Пролетта е идеалното време да я посетим
От първата ви каскада до присъединяване ви във филми като " Рамбо: Последна кръв ", " Смъртта може да изчака " и " Бързи и гневни 10 " - какво се промени за тези години?
Животът ми. Последните години извозвам 90% от годината отвън България.
Кое е достижението, с което най-вече се гордеете?
Нищо не мога да кажа. Синдромът на самозванеца (усещане за малоценност, което доста хора изпитват, даже когато са сполучливи в своята област) ме тресе крепко.
Кой е обичаният ви филм с ваше присъединяване?
Може би " Смъртта може да чака " от поредицата за Джеймс Бонд. Иначе няма филм, на който да не съм се забавлявал, без значение от самия филм. За мен най-важното е да съм измежду хора, с които се забавляваме и си вършим работата на топ равнище.
В последна сметка работим в киното, в случай че тази специалност не е занимателна, не знам коя би била. Едновременно с това работата е отговора и рискована, тъй че няма място за неточности.
А какво следва в този момент?
В авантюристичен аспект имам много хрумвания. Тази година е относително разграфена, част от идната също, само че нещата непрекъснато се трансформират. За тази концепциите ми са свързани най-много с парашутизъм в разнообразно естество - ниски скокове, високи скокове, костюми.
В работен проект (който за мен е не по-малко трогателен от приключенския) желая да довършим плана, по който работихме цялата предходна година и да стартираме идващия. За страдание не мога да кажа нито кой е предходният, нито кой ще е идващият. Не че изстрелваме ракети, само че не можем да приказваме обществено за филмите, които снимаме, до момента в който не излязат.
Българката, която е измежду най-популярните кайтбордистки в света
Елена Димитрова за най-големите ѝ достижения в кайтсърфа, за обичаните дестинации и за живота в Занзибар
Накрая, какво тогава е адреналинът за вас?
Адреналин или изследовател на адреналин са етикети, които се лепват на хора като мен. А това е надалеч от истината. Никога не съм гонил адреналинът. Той не е нещо, което ме влече. Влече ме полетът, придвижването. Това е.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ